ВЪВЕДЕНИЕ

Често наричат астрономите звездобройци. Истината е, че астрономите не „броят“ звездите, а ги изучават. И все пак ние знаем, че на небето могат да се видят с просто око около 6000 звезди общо, като в даден момент над главите ни има около 3000 звезди. Тези 3000 звезди са една минимална част от всички звезди във Вселената, но ако трябва да ги познаваме по имена и да знаем какво представляват и как се движат, ще ни бъде много трудно. 

В тази тема ще дефинираме понятията съзвездие и астеризъм. Ще направим кратък преглед на историята на възникването на съзвездията и съвременната номенклатура. Ще представим някои митове и легенди за съзвездия. Ще обясним понятието зодиакално съзвездие. В приложение ще предоставим списък на съзвездията. В практическата част предлагаме занимателни игри и упражнения свързани със съзвездията.

Съзвездия. История и номенклатура

Днес ние имаме часовници, календари, компаси и много други инструменти, но преди хиляди години хората са се ориентирали във времето и пространството предимно по звездите. За да им е по-лесно, те са ги разделили на групи, които днес наричаме съзвездия. По-ярките звезди, които образували някакви фигури, били оприличавани на предмети (Лира, Везни, Триъгълник, Стрела, Северна корона, Чаша, Щит и т.н.); животни (Риби, Овен, Бик, Рак, Лъв, Скорпион, Голяма мечка, Малка мечка, Голямо куче, Малко куче, Лебед, Орел и др.); митични същества като Дракон, Пегас, Кентавър; или хора (Херкулес, Персей, Орион, Цефей, Касиопея, Андромеда) и получавали имена, свързани най-вече с традиционните за даден народ митове и легенди. Така почти всеки народ си имал свои съзвездия и свои имена за тях. Днес имаме намерени свидетелства за съзвездията на древните месопотамци, шумери, вавилонци, персийци, египтяни, китайци, маи и т.н

Фиг. 1: Звездното небе на древните гърци (а), на древните маи (б) и на древните египтяни (в)

Този начин на групиране на звездите много помагал на астрономите, жреците и на обикновените хора да се ориентират по небето, да следят изгревите и залезите, движението на Слънцето, Луната и планетите между тях. Векове наред това било достатъчно за хората, за земеделието, за скотовъдството, за пътуването на близки и по-далечни разстояния, за военните дейности, за ритуалите. Но в тогавашните съзвездия не влизали слабите звездички. Имало и по-големи области от небето, които не участвали в съзвездия. Когато бил изобретен телескопът, хората видяли, че има още много невидими с просто око звезди, после били открити и доста „мъгляви обекти“. Започнали да се въвеждат нови съзвездия, да се запълват празните пространства. Имало опити за промяна на имената на съзвездията. Великите географски открития и пътуването на европейците по южните морета довели до необходимостта да се раздели и южното небе на части.

Развитие на астрономията

През това време астрономите от различни държави започнали все повече да комуникират, да обменят идеи. Астрономията се развивала с бурни темпове. Наложило се да се „въведе ред“ на небето. Така на своя конгрес през 1922 г. създаденият малко по-рано Международен астрономически съюз поставил началото на съвременната единна за целия свят карта на небето. Те разделили цялото небе на 88 области, които представляват съвременните 88 съзвездия. Сега вече под „съзвездие“ не се разбира само характерната фигура от по-ярки звезди, а всички обекти – звезди, звездни купове, мъглявини или галактики, видими или невидими с просто око, които влизат в границите на дадена област, принадлежат на това съзвездие. Самите граници на съзвездията са очертани по небесните паралели и меридиани и са утвърдени от Международния астрономически съюз през 1930 г.

Фиг. 2: Съзвездието Малка мечка с неговите граници и астеризма „Малкия черпак“

Астеризъм

Фигурите, образувани от по-ярките звезди днес носят названието „астеризъм“. Те по- често са част от съзвездия и примери за това са „Големият черпак“ (от съзвездието Голяма мека), „Малкият черпак“ (от Малката мека, Фигура 2), „Чаена лъжичка (от Срелец). Други астеризми са образувани от най-ярките звезди на няколко съзвездия – „Летния триъгълник“, образуван от Вега (най-ярката звезда на съзвездието Лира), Денеб (от Лебед) и Алтаир (от Орел).

Фиг. 3: Астеризмът „Зимен триъгълник“, образуван от трите ярки звезди – Бетелгейзе от съзвездието Орион, Сириус от съзвездието Голямо куче и Процион от съзвездието Малко куче

Мнозинството от съвременните съзвездия съвпадат с фигурите и имената на съзвездията от ерата на древните гърци и са свързани с древногръцките легенди и митове. Това са предимно съзвездията от Северното небе, които са се виждали от Древна Гърция и се виждат от почти цяла Европа. 48 от тези съзвездия са запазили древногръцките имена – изброените по-горе съзвездия, всички зодиакални съзвездия и други като Колар, Воловар, Кит, Косите на Вероника, Хидра. 

Съзвездията в Южното полукълбо носят имената отново на животни (митични или по-екзотични) – Тукан, Феникс, Паун, Райска птица, Летяща риба и т.н. Друга част от южните съзвездия са отражение на ерата, в която са били създавани – ерата на Великите мореплавания, на Великите географски открития, на Научно-техническата революция – Телескоп, Микроскоп, Секстант, Октант, Квадрант, Пневматична машина и др.