Митове и легенди за съзвездия

Митологията е свързала съзвездията Цефей, Касиопея, Андромеда, Кит и Персей с удивителна легенда, която е вълнувала хората от всички времена.

Далече, в най-южния край на Земята, се намирала цветущата страна Етиопия*, която управлявал цар Цефей със съпругата си царица Касиопея. 

Една единствена дъщеря имали цар Цефей и царица Касиопея, която се казвала Андромеда. Под грижите на родителите си тя израсла и станала красива девойка, по-красива от всички етиопки. Възгордяла се от красотата на дъщеря си, царица Касиопея навсякъде се хвалила, че Андромеда е по-красива и от морските нимфи — нереидите, които предели със златни хурки в морските глъбини. 

Оскърбени и огорчени от царица Касиопея, нереидите, облени в сълзи, излели мъката си пред владетеля на моретата и морските глъбини бог Посейдон. Свъсил вежди Посейдон и разгневен изпратил на Етиопия невиждано бедствие. Всеки ден, щом Хелиос политал със златната си колесница по небесните простори, от бурното море излизало страхотното чудовище Кит. От огромната му уста и страшни очи изригвали огнени пламъци, а от ушите му — черни облаци, от които настъпвал зловещ мрак. 

Всеки ден излизал от морето чудовищният Кит и се развихрял по бреговете на Етиопия. Където минел, всичко изгаряло и се превръщало в пепел от буйните пламъци, които бълвал на всички страни. Над цветущата Етиопия надвиснала опасността да се превърне в една опожарена, мъртва пустиня. Секнали песните на птиците, нямало вече стада из полята, страх и ужас обхванал всички етиопци. Навсякъде се чували само плач и ридания. Никой не можел да спаси страната от страхотното бедствие, което я сполетяло. 

Отчаян, цар Цефей запитал оракула как може да се спаси страната от сполетялото я бедствие. Оракулът му отговорил: 

„Китът ще престане да опожарява страната ти само ако му дадеш да изяде твоята единствена дъщеря Андромеда. Такава е волята на боговете!

Задавен от сълзи, цар Цефей казал на Касиопея каква е волята на боговете. Разплакала се и тя и от сълзи нищо не могла да каже. 

Дълго плакали цар Цефей и царица Касиопея, но като гледали как всеки ден пламъците от устата на Кита изгаряли страната и я превръщали в пустиня, решили да изпълнят волята на боговете. Рано една сутрин, още преди розовопръстата Еос да разтвори вратите, за да излезе Хелиос със златната си колесница, Цефей и Касиопея отвели дъщеря си Андромеда на скалистия морски бряг. Оковали я във вериги, привързали я здраво за една стръмна скала и я оставили разплакана там. Само лъчите на Хелиос милвали прекрасното лице на Андромеда. 

Изведнъж страхотно забучало морето. Огромни вълни с трясък се разбивали в крайбрежните скали… От дълбочините му излязъл чудовищният Кит. Широко разтворил страшната си уста, яростно бълвал огнени пламъци. Дългата му опашка, покрита с дебели черни люспи, се мятала по бурните вълни. 

Видял Китът Андромеда на скалата, разтворил още по-широко страшната си уста, от която се показвали остри като мечове зъби, а от очите му излитали кървави светкавици, и с ярост се насочил към нея. Изпищяла Андромеда. Още миг и чудовището ще я разкъса… Но от висините, носен на крилатите си сандали, Персей видял чудовището да се приближава до скалата и чул писъците на превързаната към нея девойка. Като стрела полетял Персей към ужасното чудовище и го промушил с меча си, но то още повече се разярило и забълвало още по-огромни пламъци, които достигали до краката на нещастната Андромеда. Нямало време да продължава борбата Персей. Бръкнал в торбата, извадил главата на Медуза и като извърнал главата си да не я гледа, насочил погледа ù към чудовището. В миг Китът се превърнал в огромен скалист остров сред бурното море. Сложил Персей главата на Медуза отново в торбата, разковал Андромеда и я запитал коя е тя и защо е оставена окована на скалата. 

Обляна в сълзи от преживяния ужас, Андромеда разказала на Персей злочестата си участ. Той я завел в двореца на баща й. Сълзи от радост избликнали в очите на цар Цефей и на царица Касиопея, когато видели жива своята прекрасна Андромеда. Възхитени от невиждания подвиг на Персей, те му дали за съпруга дъщеря си Андромеда, която той спасил.

Дори на някои от „новите“ съзвездия (въведени през 17 – 19 век) са давани имена, свързани с древногръцката митология. Такъв е примерът със съзвездието Ловджийски кучета.

ЛЕГЕНДА ЗА Голямата, Малката мечка, Воловар и Ловджийски кучета 

Според древногръцката легенда Голямата мечка е красавицата Калисто, която върховният бог Зевс много обичал и от която имал син Аркас. Но жената на Зевс, която много ревнувала Зевс, решила с хитрост да унищожи своята съперница като я превърне в мечка. Една вечер, когато Аркас се връщал от лов, той видял на прага на къщата мечка. Опънал лъка и тъкмо стрелата да полети към звяра, бог Зевс видял това от небето. В този миг той хванал мечката за опашката и я отнесъл на небето, където я оставил да свети като съзвездието Голямата мечка (затова и тя има такава неестествено дълга опашка). В съзвездие били превърнати и Аркас, който днес свети като ярката звезда Арктур от съзвездието Воловар. В съзвездието Малка мечка древните гърци виждали и любимата прислужница на Калисто. Едва през 1690 г. в звездния атлас на Ян Хевелий се появява ново съзвездие, което се намира в бедната на ярки звезди и „празна“ до тогава област от небето под опашката на Голямата мечка. Той нарича това съзвездия Ловджийски кучета, с което „допълва“ картината и мита за едни от най-популярните съзвездия.