Търсене на планети в обитаемата зона
Да предположим, че всички условия са изпълнени и на някоя планета има условия за възникване на живот, или дори животът вече е възникнал. Как можем да разберем това, след като все още дори откриването и определянето дали планетата е в обитаемата зона е достатъчно сложно. На големите разстояния, на които се намират дори и най-близките звезди с потенциални обитаеми планети, директните наблюдения на признаци за живот са невъзможни? Няма как да направим снимки, подобни на тези на Земята, направени от изкуствените спътници. Не можем да пратим и космически сонди. Най-близката до нас звездна система, алфа от Центавър, е на разстояние над 4 светлинни години и на нашите съвременни сондище са необходими 100 000 години, за да я достигнат.
Крайната цел на съвременните програми за изследване на екзопланетите е намирането на недвусмислени доказателства за съществуването на извънземен живот. Скоро ли ще стане това или не, зависи от две неизвестни: колко е разпространен животът в Галактиката и колко голям късмет ще имаме. Защото без късмет търсенето на извънземен живот може да отнеме десетки, дори стотици години. Откриването на друга планета като Земята е като търсене на определена песъчинка на плажа и изисква дори по-големи и мощни телескопи от днешните. Отговор на първото неизвестно – разпространението на живота в Галактиката, дава уравнението на Дрейк.
Уравнение на Дрейк и вероятност за извънземен живот и разум
Уравнението на Дрейк позволява да се направи оценка на вероятността за извънземен живот и разум. То дава оценка на броя N на развитите цивилизации в нашата Галактика:
Тук R* е скоростта на звездообразуване в Млечния път (това е броят звезди, възникнали за 1 година в нашата Галактика), fp е частта от звездите, които имат планетни системи, ne е броят планети от планетната система, на които съществуват приемливи физични условия за съществуване на живот (т.е. броят планети, попадащи в „зоната на обитаемост“), fl е вероятността на една планета с благоприятни условия наистина да възникне живот, fi е вероятността възникналият живот да развие в рамките на еволюцията си видове, надарени с разум, fc е вероятността разумът да развие цивилизация с напреднала технология, която е в състояние да търси връзка с други цивилизации, L е времето на активен живот на цивилизацията (или най- малкото времето, през което цивилизацията търси и изпраща сигнали в космоса).
През 1960, когато Дрейк съставя уравнението си, всички влизащи в него величини са били неизвестни. Със сигурност сме могли да кажем само, че N е равно поне на единица, доколкото все пак ни е известна нашата собствена цивилизация… Поради неопределеностите във формулата всеки човек на Земята има своя гледна точка за нейния резултат. Оценките за N са доста спекулативни и варират от „една“ (само нашата Земя) до един милиард в зависимост от оптимизма на изследователя. Сега има несъмнен прогрес и сред почти 4000 открити до днес екзопланети знаем за 55 земеподобни и свръхземи, намиращи се в зоната на Златокоска. Това укрепва увереността ни, че извънземният живот е достатъчно разпространен в Галактиката.