Изследване на Слъневата система и търсене на извънземен живот
Изследването на Слънчевата система е важна част от търсенето на извънземен живот. Автоматизирани космически сонди са посетили планетите от Слънчевата система, някои техни спътници, някои астероиди и комети. До момента, според учените, най-вероятните места, на които може да е съществувал живот (микроорганизми) са Марс, Европа (спътник на Юпитер) и Енцелад (спътник на Сатурн). Всички те са имали (или в момента имат) течна вода на повърхността си или близо до нея. Друг от спътниците на Сатурн – Титан, също представлява интерес, защото като че ли на него има езера от течен метан, а самият Титан, със своята геоложка активност и атмосферен състав прилича доста на Земята в нейната най-ранна възраст.
Друг начин за търсене на живот в космоса, в който се включват и доста любители, са опитите да се регистрират сигнали от технологично развита извънземна цивилизация. От 1960-те години насам, Институтът за търсене на извънземен разум SETI (от англ. Search for ExtraTerrestrial Intelligence) анализира идващи от космоса електромагнитни сигнали (основно радио вълни и видима светлина) с надеждата да засече сигнал от извънземна цивилизация. Разбира се, SETI не очаква да регистрира съобщение на човешки език, а търси структури в сигналите, които не биха могли да възникнат по естествен начин. За сега техните опити са все още без успех.
Допълнителен материал: Антропен принцип
Както знаете, космологичният принцип постулира, че физическите закони и влизащите в тях фундаментални константи са неизменни навсякъде във Вселената. Днес чрез наблюдения астрофизиците са доказали с висока точност, че през последните 10–12 милиарда години фундаменталните константи не са се променяли. Правомерността на постулата за неизменност на константите обаче не е безспорна. Например според теорията на обединението GUT, константите на фундаменталните взаимодействия всъщност не са константи, защото при много високи енергии стойностите им би трябвало да се изравнят. Вероятно така е било в миговете непосредствено след Големия взрив, когато е действала “суперсилата“.
Теоретичната физика разполага с методи, основани на съвременните знания за микро- и макросвета, които позволяват да се проверят следствията от подобни предположения както в картината на микросвета, така и на Вселената като цяло. Резултатите от изследванията показват, че е достатъчно само една от константите да се промени в границите на не повече от 10 – 15% и Вселената ще се “изроди”. В нея няма да могат да се образуват основните стабилни и устойчиви структури – ядрата, атомите, звездите и галактиките. Ето един показателен пример – увеличаването на константата на Планк с 15% ще лиши протоните от възможността да се сливат с неутроните, т.е. няма да протичат процесите на термоядрения синтез...
Излиза, че Природата с висока точност е “напасвала” един към друг голям брой на пръв поглед независими параметри на микросвета, което прави възможно самото съществуване на Вселената в този ù вид, в който я познаваме. “Напасването” позволява във Вселената да се развиват системи с нарастващо ниво на структурна и функционална сложност. В крайна сметка това е довело (със сигурност поне на една планета – нашата!) до появата на живот и разум във Вселената.
За да осмисли цялата уникалност на нашето съществуване, през 1974 г. британският астрофизик Брандън Картър формулира т.нар. антропен принцип (терминът идва от старогръцката дума за “човек”). Той си задал въпроса: “Защо Вселената е устроена и е еволюирала именно така, а не иначе?” Възможният отговор според него се крие във факта, че ако Вселената е била устроена дори съвсем малко по-различно, ние не бихме могли да съществуваме и нямаше да има кой да задава такива въпроси.
Антропният принцип звучи като съвременно ехо на някогашния антропоцентризъм – т.е. на поставянето на човека в центъра на света, но не бива да се бърка с него. Антропният принцип има много по-дълбок смисъл, защото показва, че Вселената от самото си създаване съдържа в себе си възможността (и може би неизбежността) да се появи разумен живот. В другите вселени от Хиперсвета това може и да не се изпълнява и тяхното развитие протича без свидетели.