menu 10 ОБСЕРВАТОРИИ
Erasmus+: КД2: Стратегически партньорства в областта на образованието, обучението и младежта

ВЪВЕДЕНИЕ

Електромагнитен (ЕМ) спектър наричаме пълния диапазон от всички видове електромагнитно излъчване. Електромагнитното излъчване може да се опише като поток от фотони, пренасящи енергия и движещи се всеки от тях като отделна вълна със скоростта на светлината. Единствената разлика между радиовълните, видимата светлина, рентгеновите лъчи и др. видове електромагнитно излъчване е енергията на фотоните. Радиовълните се пренасят от фотони с най-ниска енергия, микровълните имат малко повече енергия от радиовълните, инфрачервените – още повече, следвани от видимите лъчи, ултравиолетовите, рентгеновите и гама-лъчите.

В тази тема даваме описание на електромагнитния спектър, неговите различни части, и вълните и фотоните. Обясняваме пропускането на атмосферата. Предлагаме и практически упражнения за различни възрастови групи, чрез които учениците да добият представа за електромагнитния спектър и неговите области, да добият представа за научните методи на изследване и да подобрят уменията си като подготвят и проведат собствен експеримент и представят резултатите от него.

ЕМ спектър накратко

В зависимост от енергията, която носи фотона, той се държи повече като вълна (при ниски енергии) или повече като частица (при високи енергии). Това е проява на „корпускулярно-вълновия дуализъм“ на светлината (термин от квантовата механика) – фотоните са едновременно и частици, и вълни. Фотоните показват ту едната, ту другата си страна в зависимост от определени физични условия. Корпускулярно-вълновият дуализъм се проявява най-силно при елементарните частици. Този принцип е справедлив и за по-големи обекти, но колкото е по-голям е един обект, толкова по-слабо се проявяват неговите вълнови свойства. Не можем да говорим за физическа разлика във видовете електромагнитно излъчване – такава няма, а само за различно поведение, дължащо се изцяло на енергията на фотоните.

Електромагнитният спектър се изразява чрез всяка една от следните три физични величини: честотата на вълната ν, дължината на вълната λ, или енергията на фотона E.

Всяка една от тези величини е свързана с останалите както следва:

където c е скоростта на светлината във вакуум, c = 299 792,458 m/s или около 300 000 km/s, h е константата на Планк, h = 6,626 × 10−34 J · s = 4.136 × 10−15 eV · s. 

И скоростта на светлината, и константата на Планк са константи, те не си променят стойността при никакви обстоятелства. На Фиг. 14 може нагледно да се види връзката между дължината на вълната и честотата в зависимост от спектралния диапазон, а конверсията между разгледаните по-горе три величини е показана на Фиг. 15.

Наблюдаваните в астрономията честоти се простират от около 2.4 × 1023 Hz (гама-лъчи с енергия 1 GeV) до ниски честоти от около 1 kHz (йонизираната междузвездна среда). Гама-лъчите имат много къси дължини на вълните – от порядъка на части от размера на атома, а дължините на вълните в дълговълновия край на спектъра могат да достигат размерите на звездите (на теория дори до размера на цялата Вселена!).

Ако вълните от електромагнитният спектър преминават през (или се намират в) среда, в която има вещество (т.е. не са във вакуум), то техните дължини се скъсяват. Но дори и в такива случаи учените обикновено имат предвид дължините на вълните във вакуум, когато говорят за дължини на вълните на ЕМ излъчване.

Фиг.14: Електромагнитен спектър

Фиг. 15: Електромагнитен спектър