Електромагнитния спектър от край до край

Защо използваме три различни начина за описание на спектъра с три различни физични единици? Защото е по-удобно – по-лесно е да се каже „сто километра“ вместо „сто хиляди метра“. Обикновено учените използват най-удобните единици за диапазона от спектъра, в който работят. Така радиоастрономите предпочитат да използват честоти или дължини на вълните. Голямата част от радиодиапазона попада между 1 cm и 1 km, т.е честоти от 30 GHz до 300 kHz. Този диапазон представлява много широка част от ЕМ спектър.

Дължина на вълната

В инфрачервената (IR) и оптичната области основната работна величина е дължината на вълната. IR-астрономията използва микрони (микрометри, mcm или μm) за техния работен диапазон от 1 до 100 mcm. В оптиката се използват ангстрьоми (1 Å = 10–8 cm) или нанометри (1 nm = 1 Å = 10 –7 cm). Оптичният диапазон се простира от 400 nm (синьовиолетовата област) до 700 nm (червената област). Този диапазон, към който е чувствително нашето зрение, покрива много малка част от целия ЕМ-спектър. Дължините на вълните в областите на ултравиолета (UV), ренгена и гама-лъчите (γ-лъчи) са много малки. Затова в тези диапазони астрономите предпочитат да характеризират фотоните с енергията им, измервана с електрон-волт (eV). UV-радиацията лежи в диапазона от няколко eV до около 100 eV, рентгеновата област е от 100 eV до 100 000 eV (или 100 keV), а γ-лъчите имат енергии над 100 keV.