Прозрачност на земната атмосфера (атмосферни „прозорци“)

Нашето Слънце е източник на излъчване във всички диапазони на електромагнитния спектър и радиацията му постоянно бомбардира нашата атмосфера. Гама-лъчите, рентгеновите лъчи и късовълновата част на ултравиолета са йонизиращи лъчения, т.е. енергията им е достатъчна да откъсват електрони от атомите и молекулите. Излагането на такива лъчения разрушава клетките на органичната материя. Атмосферата ни защитава от опасната за живота високоенергетична радиация, идваща от Слънцето и Галактиката. Не всички участъци от спектъра се пропускат от земната атмосфера и за изследването им трябва да използваме космически телескопи. Атмосферата, която защитава Земята и прави Земята обитаема, е и пречка за изследването на източници с високи енергии от Вселената. Към различните диапазони на спектъра са чувствителни детектори, коренно различни по свойствата си. Това налага астрономите да използват множество различни телескопи и детектори, наземни и космически.

Непрозрачността на атмосферата за останалите диапазони се дължи на поглъщането и разсейването на излъчването от атомите и молекулите на различни газове (най- вече от тези на водата, въглеродния диоксид CO2 и озона), а също и на отражението на радиовълните от електроните в йоносферата (виж червените надписи на Фиг. 16).