ВЪВЕДЕНИЕ

Лунното затъмнение е астрономическо явление, при което Слънцето, Земята и Луната, при своето движение се подреждат в една линия, така че Луната е в конуса на земната сянка. Лунното затъмнение винаги се наблюдава от цялото нощно полукълбо на Земята. 
В зависимост от това дали цялата Луна или само част от Луната е в сянката, хвърляна от Земята, ние разпознаваме пълно, или частично затъмнение. Ако Луната е в полусянката на Земята, затъмнение на практика няма (не се променя осветеността на Луната). Дори при пълно затъмнение, лунният диск не се променя съществено. Осветяват го пречупените през земната атмосфера слънчеви лъчи (особено червените). Дискът придобива червеникав цвят. Данни за лунни затъмнения имаме още от далечното минало, а можем да ги предсказваме и за много векове напред.

ЛУННО ЗАТЪМНЕНИЕ

Основна информация

Лунното затъмнение е астрономически феномен, при който Слънцето, Земята и Луната застават в една линия. Луната изцяло попада в конуса на земната сянка. За разлика от слънчевото затъмнение, което се наблюдава само от тясна ивица на земната повърхност, в която пада сянката, хвърлена от Луната, лунното затъмнение винаги се наблюдава от цялото земно полукълбо, където в дадения момент е нощ.

Ако Луната обикаляше около Земята в абсолютно същата равнина като еклиптичната равнина (т.е. земната орбитална равнина около Слънцето), Луната би била затъмнена всеки път, когато Земята застане на линията между Слънцето и Луната. Всъщност обаче, равнината на лунната орбита около Земята е наклонена на приблизително 5° от еклиптичната равнина, и следователно и трите обекта много рядко застават в една линия. Следователно лунното затъмнение не е много често небесно явление. Независимо от това, за даден наблюдател на Земята лунните затъмнения се случват много по-често от слънчевите затъмнения. Той може да наблюдава 1 – 2 лунни затъмнения годишно на конкретно място, а слънчево затъмнение – веднъж на всеки 400 години. Това е така, защото, както вече беше казано, лунните затъмнения винаги се наблюдават наведнъж от цялото обърнато към Луната земно полукълбо, докато слънчевите затъмнения се виждат само в пояси с широчина от 100 до 270 километра и дължина от няколко хиляди километра. 

Следващата фигура показва относителното положение на Слънцето, Луната и Земята, когато има лунното затъмнение. Разстоянията и размерите на обектите не съответстват на действителността, Слънцето е много по-голямо и много по-далече от Земята, Луната също е по-далеч от Земята.

В зависимост от това каква част от Луната попада в сянката, хвърляна от Земята (тъмносивата зона на снимката), различаваме пълно (цялата Луна е в сянката) и частично (част от луната е в сянката) затъмнение. Затъмненията на Луната от полусянката на Земята не променят осветеността на лунната повърхност забележимо.

Видове лунни затъмнения

Сянката, хвърляна от Земята в космоса, винаги е достатъчно голяма, за да покрие цялата лунна повърхност. И трите обекта – Слънцето, Земята и Луната – обаче, не е задължително да лежат точно на една линия всеки път, когато Луната е затъмнена; и по-голяма или по-малка част от лунния диск може да бъде в сянката, хвърляна от Земята.

Пълно лунно затъмнение

Пълното лунно затъмнение възниква тогава, когато цялата Луна се намира в сянката на Земята. Разбира се, фазата на пълното лунно затъмнение се предхожда от попадане в полусянката и частичните фази на затъмнението, по време на които лунният диск бавно се придвижва в зоните на полусянката и пълната сянка, и постепенно се засенчва изцяло от Земята. По същия начин, когато лунният диск излиза от сянката на Земята, пълното лунно затъмнение отново е последвано от фазата на частичното затъмнение и преминаване през полусянката. По време на фазата на пълното затъмнение, Луната се осветява само от остатъчна светлина, която се пречупва в земната атмосфера преди да се фокусира към центъра на сянката. Различните цветове на светлината се пречупват по различен начин и следователно цветът на Луната във фазата на пълно затъмнение зависи от разстоянието на Луната от центъра на сянката (от линията, свързваща центъра на Слънцето и Земята), както и от чистотата на земната атмосфера в момента на затъмнението. При пълното лунно затъмнение лунната светлина най-често се наблюдава в тъмно оранжев, червеникав или червеникавокафяв цвят, но цветът може да бъде и с тъмнокафяв, сив или дори синкав оттенък по ръбовете. Може би най-голямо влияние върху цветния нюанс на затъмнената Луна оказва вулканичният прах, изпускан в атмосферата в огромни количества по време на вулканични изригвания.

Частично лунно затъмнение

Ако Луната се намира по-далеч от линията, свързваща Слънцето и Земята, тя може да не достигне изцяло областта на сянката, а само част от нея да бъде в сянка. В този случай лунният диск се наблюдава като полумесец по време на затъмнението, част от който е повече или по-малко затъмнен от сянката, хвърляна от Земята.

Луна в полусянката

При някои затъмнения, когато Луната е в полусянката, но никаква нейна част не достига зоната на пълната сянка, изобщо не се наблюдава сянка върху лунния диск. Пълнолунието се вижда през цялото време, само яркостта му леко спада. Този ефект не може изобщо да се забележи с просто око. Само когато Луната се доближи до напълно засенчената зона, може да се забележи, че тя е напълно затъмнена от едната страна.

Прогнозиране на лунните затъмнения

Въпреки че лунните затъмнения не са толкова зрелищни и ефектни явления (в сравнение с едно пълно слънчево затъмнение), в миналото те са се радвали на голямо внимание. За древните цивилизации Луната е играла много по-важна роля, отколкото тя играе днес. Тя осигурявала достатъчно светлина през нощта, благодарение на нея хората се се движели и през нощта, а особено редуването на нейните фази е служело за измерване на времето и е било в основата на създаването много календари. Следователно, внезапното изчезване или почервеняване на Луната при пълнолуние е привличало вниманието на хората и ги е плашело. Червената Луна се е появила и в Новия завет, където е предвещавала Апокалипсиса и края на света. По подобен начин, почервеняването на Луната е помогнало на Христофор Колумб, който с точната си прогноза е впечатлил местните индианци в четвъртата си експедиция до Америка и ги е принудил да му сътрудничат. (Европейците по това време вече добре са познавали лунните затъмненията и техните цикли.)